Остров Св. Кирик и Юлита приютява музей на подводната археология

Ще превърнем някогашното Военноморско училище на остров Св. Кирик и Юлита в музей на подводната археология. В рамките на година и половина – две това място ще стане остров на изкуствата благодарение на проект, по който работим съвместно с Лувъра. Това е само част от обещанията, които министърът на културата Боил Банов даде в ефира на Би Ти Ви в първите дни на новата 2019 г.

Мнозина наши и чуждестранни учени със сигурност вече виждат достоен финал за своите проучвания. Резултатите от 4-годишната международна подводна археологическа експедиция Black Sea MAP (Black Sea Maritime Archaeology Project) в българската акватория на Черно море бяха представени у нас в края на 2018-а, а преди това и с документален филм по ВВС. Оценките в научните среди по света са изключително високи, а надеждата на ангажираните с проекта е резултатите от труда им да бъдат достъпни в тематичен музей. В екипа, ръководен от проф. Джон Адамс, основател и директор на Центъра за морска археология към Университета в Саутхемптън, са Едуард Паркър, изпълнителен директор на EEF Expeditions и Black Sea MAP, д-р Калин Димитров, директор на Центъра по подводна археология в Созопол, доц. д-р Людмил Вагалински, доскорошен директор на Националния археологически институт с музей при БАН, както и десетки специалисти в различни области на науката. Според проф. Адамс експедицията е осъществила едно от най-мащабните и високотехнологични изследвания на черноморското дъно (100 дни на море и 40 под вода).

Защо е добре да се създаде музей на подводната археология у нас? За пръв път с Black Sea MAP са приложени най-модерни технологии, използвани досега само за индустриални цели, за изследването на над 2000 кв. м от морското дъно. Открити са останките на 65 кораба от всички епохи от Античността до Османския период, твърдят учените. Една от най-впечатляващите находки е плавателен съд, идентичен с изобразения кораб върху известната древногръцка керамична “Ваза със сирените” от края на V в. пр. Хр., която се намира в Британския музей. Доскоро рисунката е смятана за плод на  авторова фантазия, но находката доказва, че подобни плавателни съдове наистина са съществували. Подводните археолози на шега наричат откритието си „Корабът на Одисей”. Съвсем сериозни са обаче, когато твърдят, че това е най-старият и толкова добре запазен кораб, известен досега.

Датировката на намиращия се на 2 км под водата съд е направена по метода на радиоактивния въглерод. Там водата е аноксична (без кислород), благодарение на което дървото се съхранява в продължение на хилядолетия. Оказва се обаче, че въпреки липсата на кислород на тази дълбочината виреят анаеробни бактерии.

„Знаехме, че ще открием останки на кораби, но техният брой и състоянието им ни изуми – споделя още проф. Адамс. – Същото важи и за наличието на непознати за науката видове бактерии, които и след хиляди години са все още активни. Това ще обогати разбирането за специфичната аноксична среда, където чакат да бъдат открити някои от най-важните парчета от световното културно наследство.”

Сред другите находки на експедицията са напълно запазен, навярно генуезки, средновековен плавателен съд, съвпадащ с представите за кораба на Марко Поло; половин корпус на византийски кораб от 950 г.; друг плавателен съд от І – ІІ век от флотата на императорите Траян или Адриан; ескадра от еднакви лодки, вероятно от флотилия на казаци, които често са нападали османски кораби през ХVІІІ век, и др. Изваждане на някои от тях не се предвижда, тъй като би им нанесло непоправими щети. В бъдещия музей чрез виртуална реалност обаче посетителите ще могат да се „потопят” в тайнствения подводен свят.