Нови прозрения за това, с което неолитните хора от Югоизточна Европа са се хранили

Изследвания, проведени от екип на Университета в Бристол, хвърлиха нова светлина върху хранителните навици на хората от неолита, живеещи в Югоизточна Европа. Използвани са били остатъци от храна от парчета керамика, датирана на повече от 8 000 години.

В зората на неолита земеделието се развива из цяла Европа и хората обръщат гръб на водните ресурси, като източник на храна, нещо по-характерно за по-ранния мезолитен период и започват да предпочитат да ядат месо и млечни продукти от опитомени животни.

Изследването, публикувано днес в списанието Royal Society Proceedings B, разкрива, че хората, живеещи в района на река Дунав при Железни врата, са продължили редовната преработка на риба, докато парчетата керамика, които преди това са били изследвани от стотици други места в Европа, показват, че месото и млечните продукти са основен източник на храна в съдовете.

Този район е много важен археологически обект, тъй като находките от керамика, домашни растения и животни и различни погребални стилове документират късни мезолитни фуражир селища и първата поява на неолитната култура, която после се разпространява в Европа. Железни врата е уникален ландшафт на границата между съвременна Румъния и Сърбия, където река Дунав пресича връзката между балканските и карпатските планински вериги. Той осигурява богата база от диви водни ресурси за праисторическите ловци-рибари- събирачи по време на късния ледников и ранен холоцен.

Тъй като земеделието се разпространява от Югозападна Азия към Европа, праисторическите диети се превръщат в диета, основана на домашни растения и животни. Въпреки това, в този регион, доказателствата сочат, че дивите ресурси може би са продължили да са важни още в ранния неолит.
Това изследване включва анализ на органични остатъци, преживели в тъканта на 8 000-годишна неолитна керамика, изкопана от места по бреговете на река Дунав.