Плоча с маршируващи древногръцки воини е открита в храмовете на Аполон на остров Свети Кирик край Созопол

 

 

2500-годишна плоча, релеф, изобразяващ маршируващи древногръцки воини или хоплити, е открита наред с други находки при последните археологически разкопки на два храма на древния бог Аполон на остров Свети Кирик, днес полуостров, край български черноморски град Созопол.

Новооткритата плоча с древногръцки воини или хоплити се появява като част от по-голямо изображение, други части от които са открити по време на разкопки през 2018 и 2019 г. в зоната на двата храма на божеството Аполон Ятрос („Лечителят“) – един от късния архаичен период и един от ранния класически период на Древна Гърция – на остров Свети Кирик в Созопол в България.

Остров Свети Кирик, по-точно наречен остров Св. Кирик и Юлита е богат на археологически структури от зората на селището Созопол, възникнало като древногръцката колония Аполония Понтика на Западното Черноморие през 6 век пр. н. е.

Смята се, че остров Свети Кирик (остров Св. Кирик и Юлита) е бил мястото на Колоса на Аполония Понтика, голяма 13-метрова бронзова статуя на древногръцкия бог Аполон, извисяваща се в пристанището на гръцката колония в продължение на четири века, преди да бъде превзета от римляните и отнесен в Рим. Колосът на Аполония Понтика е оприличен на по-високия и далеч по-известен Колос на Родос.

Сред многото археологически чудеса на българския Созопол е и откриването на мощите на св. Йоан Кръстител през 2010 г. в раннохристиянски манастир на близкия остров Свети Иван (Св. Йоан), чието присъствие се тълкува като противовес на религиозно значение на античния град през езическия период.

През есента на 2020 г. българското правителство и френският посланик в България обявиха инициатива за превръщането на остров Свети Кирик в Созопол в музей на археологията с помощта на Франция, OAE и Лувъра в Париж.

Релефната плоча, изобразяваща маршируващи древногръцки воини от храмовете Аполон в Созопол, е открита по време на миналогодишните археологически разкопки. Датира от ок. 2500 г. пр. н. е.

Тя беше представена в годишната изложба „Българска археология 2020“ в Националният археологически институт с музей-БАН, която беше открита през февруари 2021 г. На нея се виждат маршируващите хоплити с вдигнати шлемове и държащи копия.

Археологическите разкопки през 2020 г. на остров Свети Кирик в Созопол са фокусирани върху по-нататъшни изследвания на теменос, т.е. свещена земя около древен храм, в който се намират руините на два храма на древния бог Аполон, един от късния архаичен период на Древна Гърция (525 г. пр. н. е.- 500 г. пр. н. е.) И друг от ранния класически период на Древна Гърция (490 г. пр. н.е. пр. н. е.- 470 г. пр. пр. н. е.

В град Аполония Понтика Аполон е бил почитан с прякора Ятрос, т.е. „лечител“.

Обектът е разкопан от археолозите Кръстина Панайотова и Маргарит Дамянов от Националния институт и музей на археологията в София, и Даниела Стоянова от СУ „Св. Климент Охридски ”.

По-конкретно, мястото на разкопките, където археологическият екип е открил новооткрития релеф с маршируващи древногръцки хоплити, се намира пред югоизточната фасада на най-голямата съвременна сграда на остров Свети Кирик, така нареченото риболовно училище.

Риболовното училище е построено през 20-те години на миналия век. В действителност това е било тайно училище за обучение на български военноморски офицери след Първата световна война, тъй като на България е било забранено да има флот съгласно Договора от Ньой сюр Сен от 1919 г., част от Версайския договор между Антантата и Централните сили.

„[През 2020 г.] продължихме проучването на района между храма [Архаичен Аполон] и стълбището на Риболовната школа. Основите му са вкопани в богат археологически слой, свързан с архаично древногръцко селище от първата половина и средата на VI в. пр. н. е.“, информира археологическият екип в официалния плакат за обекта на изложбата „Българска археология “през 2020 г.

 

 

В споменатия слой археолозите са открили фрагменти от два фигурални ароматни съда и предмети от теракота, два бронзови върха на стрели и други артефакти.

„Над него има дебел слой варовикови отломки, използвани за изравняване в даден момент след изграждането на [архаичния] храм [на Аполон]“, обясняват археолозите.

Именно в горния слой са открили монета със стрела, фрагментиран чернофигурен скифос (двуръка дълбока чаша за вино) и още два фрагмента от керамични плочи с релефна украса, изобразяващи маршируващи древногръцки воини.

„[Новооткритите фрагменти от плочата с древногръцки хоплити] допълват тези, които [ние] открихме през 2018 и 2019 г. Те вече наброяват 20, голяма част от които принадлежат към една и съща сцена“, обяснява археологическият екип.

Археологът добавя, че новооткритите артефакти, включително фрагменти от строителна керамика от втората половина на VI в. пр. н. е., демонстрират „съществуването на други структури, някои от които предшестват построяването на храма“ на Аполон от архаичния период на Св. Остров Кирик в Созопол в България.

„[Ние] изложихме външната стена на западната стена на [храма] [която] е изградена от квадри от порест варовик и с максимална запазена височина от 1,5 метра“, информират изследователите.

Те също така разкриват, че са приключили с разкопките на друг храм на Аполон в същия темнос или свещена зона на малкия черноморски остров, част от древногръцкия град Аполония Понтика в днешна Югоизточна България.

Това е храм от ранния класически период на Древна Гърция (490 г. пр. н. е. – 470 г. пр. н. е.), Ккойто се е намирал точно до архаичния храм.

„[Ние] завършихме изследването на храма от ранния класически период, разположен точно на изток от късния архаичен храм. Запазената височина на стените, включително един ред от надстройката, е 1,1 метра “, казват археолозите.

Те са открили антефикс (украшение в стрехите на класическа сграда, прикриващо краищата на съединителните керемиди на покрива) от третата четвърт на 6 век пр. н. е. И по-стара стена от трошени камъни, включена в класическия храм Аполон като свидетелство за съществуването на по-ранни структури.

Артефакти, открити при последните разкопки на този малко по-нов храм на Аполон на остров Свети Кирук в Созопол са още два бронзови върхове на стрели и фрагменти от три теракотени предмета.

Археолозите са открили, че и двата храма на Аполон на остров Свети Кирик в Созопол, този от късния архаичен период и този от ранната класическа епоха на Древна Гърция, не са имали периптерос, т.е. колонади от всичките си четири страни .

Вместо това всеки от тези храмове на Аполон вероятно е имал две колони в антите (antae), т.е. по един стълб от двете страни на съответните им входове.

Новооткритата плоча с древногръцки воини или хоплити, както са били известни гражданите-воини на древногръцките градове-държави, от черноморския град Созопол се счита за едно от най-интригуващите открития, представени в изложбата Българска археология-2020 г.

Иван Диков

archaeologyinbulgaria.com